Поезията?
Протегнах ръката, в която държах
книга. Поезия. С палец отбелязвах конкретна страница. Казах й:
- Мисля си, че ще ти хареса, ако искаш... прочети го.
Тя не се поколеба. Взе книгата и
отиде до прозореца. Там бе по-светло.
Зачете.
Тъжно лице.
Загрижено лице.
Леко тревожно лице.
(Книгата се разтрепери)
Подсмихващо се лице.
Усмихващо се лице.
Сияещо лице.
Греещо лице с радостни капки в очите.
Затвори страниците и ми я подаде обратно.
Понякога поезията е да гледаш как някой чете поезия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар