Изкукала ралта!

Доволно гостуване у мъдри приятели. Става дванайсет, става един, става два и всичкото това става през нощта. Дежурните разговори на вратата - добре, айде – и се започва на ново.

Часът е два и половина. Бирата литър и половина. Луната на половина.

Тръгваме с един приятел да си се връщаме по къщите. Говорим високо, като за два и половина, отстрани изглеждаме невъзпитано, само дето няма никой по улиците, за да оцени тази наша приповдигнатост като ни плесне по един задвратник - примерно. И така, разговаряме, хилим се и някак – ей тъй – почваме тема за литература. Няма да излъжа ако кажа, че не помня и трохичка от този диалог, но ясно се сещам, че казах:

- Да бе, наистина, много е хубаво, а и колко е яка тая нощ. И тая кукувица. :0))))))))

Семпла усмивка от другата страна иии:

- Кукувица?

- Тихо. Не чуваш ли? Бати якоту. :0)))))))

- Блу, не чувам кукувица.

Вървим, вървим да изпратим нощта и нас си, а по средата на пътя и на разговора пак изстрелвам:

- Чуй, чуй.:0)

- Какво? :)

- Ами, кукувицата, бре. :0)

- Нищо не чувам бе, Блу, няма никакви кукувици, особено по това време. :)

- Как да няма като я чувам. Толкова ясно. Чуй, чуй.

- ?

Викам си тоя мой съзаклятник по чашка от тия неговите ракии не може една кукувица да чуе. Ето, убеждавам сам себе си, бирата как хубаво отваря сетивата, а тая ракията как само ги притъпява. Как да е, придвижваме се, все тъй словоохотливо към домовете си, аз продължавам да чувам птицата, той точно обратното. По едно време се замислям, че от точка А до точка Б все пак сме изминали някакво разстояние и ми става прелюбопитно защо чувам толкова ясно това пернато създание през целия път. Идеята, че ни изпраща летейки и кукайки около нас, ми идва леко абстрактна въпреки широкосроените ми промили.

Решавам, че трябва да разбера. Заставам по средата на улицата и:

- Чувам кукувица, пич. Съвсем сериозно.

- (Вдига рамене).

Стоя мирно и продължавам да търся обяснение. Тихо е. Само аз и кукувицата. Минута и половина, а после зверски, ама зверски смях.

- Ко става, бе Жиро?

- Хахахахахах.

- ? :)))))

- Ахахахахахахах.

- Хахахаххахахах.

- Пич, носът ми свири. :D

Поуката, която си взех от тази история е да слушам вътрешния си глас, а не вътрешния си нос, щот в крайна сметка излиза, че кукувицата съм аз. М да! :0)))))))))))