30.11.14 г.

Едно село, Друго село, Съседно село



Прииска ми се да кръстя някое село – „Едно село”, а селото до него да се казва „Друго село”, следващото пък „Съседно село” и така като отидеш до там и после се върнеш да може когато приятелите те питат:

- Къде беше?

Ти да им отговориш:

- Ами бях в Едно село! :0)))
- А после къде ходи?
- Ами в едно Друго село! :0))))
- Сериозно те питам де, добре, а след това накъде се отправи!?
- Ами към Съседно село!  

Ей такива някакви глупости ме спохождат нерядко! :0)))))

28.11.14 г.

На Биси майката :0)))))




Седим един ден на балкона с баба и всеки си прави нещо, даже по-скоро нищо, но всеки неговото си нищо. Имаме една съседка, казва се Бистра, много секси девойка, но всички й викат Биси, та тя живее точно срещу наааас. По едно време някъде от улицата се чуват затваряния на врати на коли, аларми, ключове, ала-бала - градски звуци. Баба може да е най-различно прекрасната от другите баби, но все пак е любопитна точно колкото останалите и ме пита:

- Кой е, бабе, там?

Поглеждам аз и гледам Фани, на Бистра майка й и казвам на баба:

- На Биси майката! :DDDDDDDD

Баба притеснено и смутено ме пита:

- Ама защо така ми говориш бе бабе!?

26.11.14 г.

Приятелите са като обувките



Приятелите са като обувките, мили мои. До този ала извод стигнах докато се сработваме с новите ми кецове. Така става при хората с бъдещите им приятели. Първо си харесваш обувки, после ги пробваш, ако са ти ок, ги взимаш за свои обувки. После вървиш с тях, ходиш, ходиш... С някои обувки има спойка от първия път (рядко) и си вървите с тях дълги години, че и повече дори, абе невероятен синхрон. Има един друг вид обувки, които много харесваш, обаче носейки ги усещаш, че ти ръбят тук-таме и в самия процес на носене или първоначалните ръмбеници изчезват или започват да стават едни такива солидни мазоли и плюски, които не можеш да понесеш. :0))) Та, ако не можеш да понесеш мазолите, обикновено оставаш обувките или те те оставят. Има и енти тип обувки, които харесваш, но си казваш – Тези са яки, ама не са за мен! Ако пък си харесаш обувки в онлайн пространството, то много рядко би си ги взел, защото виртуалния снимков материал може да те излъже за форма, цвят, материя, номер и дали ще пристигне навреме, общо взето може да те излъже за всичко, с лекота! М да, да, има и още един тип обувки, които забравих да спомена, а са толкова, ама толкова разпространени. Това са обувки, които изглеждат страхотни, щом ги видиш ахваш, стават твои обувки, удобни са, казваш си - Бати, к'ви яки обувки си намерих. В някакъв един момент обаче стелката се огъва, отлепват се отстрани, подметката се сцепва. С две думи - обувката не ти причинява болка, но очевидно въпреки първоначалния възторг от срещата ви тези обувки не ти се кефят и лека-полека те изоставят. В крайна сметка винаги те изоставят де, въпреки твоите напъни за подлепване и закърпване. Най-читавите обувки, според мен, са тези дето са носени, носени, направили са ти сума ти мазоли, но колкото повече ги носиш, толкова по изчезват мазолите и е толкова е по-осезаемо приятно да бъдеш с тях. Това обикновено са любимите ти обувки и остават такива, до...!

24.11.14 г.

Общуването му е майката

Стоях и чаках едно необичайно превозно средство. Близо до мен един пич пренасяше някакви неща със строителната си количка, по-рано го видях да мъкне щайги, дини и не си спомням още какво. Обичам да наблюдавам (изучавам) хората и честно да си призная го направих, за да видя дали съм прав. Отидох до него и го заговорих и без това возилото щеше да дойде в и половина.
- Драсти друже, как е? :0)
- Здравей, влакчето ли чакаш?
- Влакчето да, то май спирката му е по-надолу, ама аз не знам точно къде.
- А, ей там оня червения триъгълник виждаш ли го, там му е спирката, ама къде ще се разкарваш, стой тука, ще го спрем, аз познавам шофьора.
- Ок.
- (усмихва се)
- Как е, как върви – попитах?
Започна семпло с обичайни отговори за такъв тип въпроси.
- Ами, по цял ден бачкам, какво да правя.
- Разкажи ми, как протича един твой ден?
- Станал съм в шест, стоварих зеленчуците и плодовете, сега трябва да измажа тука малко с цимент...
И от там като се почна, няма спиране. Разбрах, че е от Свиленград, бил си купил места на Смокиня, давал бунгала и каравани под наем, да ме бил завел да видя душовете, заведе ме, ей тук имало място за палатки, хубавите бунгала вече били купени за година напред, в Свиленград имало много казина, щото в Гърция ги били забранили, Бате Бойко бил инвестирал и Свиленград бил вече много хубав град, ама дошли и много турци - заради казината. – Не си бил там, ооо, непременно иди да го видиш, много хубав град стана.


Неусетно ми разказа не само за деня си, за града си, за работата си, за умората, за сполуките и несполуките, за комарите, за решението му да остане, за единственото му разпускане - ракията на свечеряване и щеше и още, и още, ако не бе дошло влакчето... Експериментът е успешен, потвърдих теорията си - хората имат неистова нужда да споделят нещата си. Но пред непознати някак по-инак звучи разказът, с по-друг ритъм се леят думите, по-изразително, по-вдъхновено. Защото едно е да разказваш на старите ти приятели старите си истории, друго е нови хора да чуят старите ти истории. Когато общуваш с нови хора хем ще можеш да си разкажеш старите истории на новите хора, хем след това ще можеш да разкажеш нова история на старите другари. Общуването му е майката!


Мда! :0)))


22.11.14 г.

Сънят за Нещото



Бях на някакъв пазар, нещо като Мароко, Мексико или Индия, но по-скоро някое от по-предните две. Шарено, шарено, байгън шарено. Хора ходят, пазарят се, текстилни неща, раирани, карирани, розови, лилави, сини, бели, оранжеви. Цветове, които въобще не познавам. Жълто, зелено, бенбено, храни в пакетчета, без пакетчета, плодове, джапанки и така нататък - стоки. Някой ми казва (нали, някой отвъд пазара и всичко земно) – трябва да намериш НЕЩОТО. Тръгвам аз да го търся, ама викам си - как в тая суматоха може да се намери нещо, толкова предметно, шарено, кресливо, бъбриво, еуфоризирано – абсурд. Затова съвсем логично(дори и в съня) опитвам да изляза от това място и да потърся НЕЩОТО някъде другаде. Озовах се, незнайно как, в някакво пространство, което горе-долу може да се опише като един безкраен хоризонт със светло небе (но не синьо, а нещо като крем карамел, ама който още не е готов), а повърхността върху, която стъпвам представлява много светъл пясък, в същата багра. Двете единствени разлики между горе и долу бяха текстурата на пясъка и тъмната ивица – хоризонт, която отделяше едното от другото. Походих, походих, кляках, ставах, май тичах, докосвах и се оглеждах за нещото. Не го намирах. Там нямаше НИЩО. Как, чудих се, да намеря НЕЩОТО в НИЩОТО? Започнах да се замислям къде е по-логично да се намери нещото – там където няма нищо или там където нещото може да е навсякъде и във всичко. Беше ми леко хахо, да не говорим, че беше и страхливо в нищото, затова се върнах при сергиите. Постоях малко и после се събудих.

21.11.14 г.

Всички сме за психото. :0))) Пощенската история на Ина!


Аз просто й пратих картичка. :0))))))))

"Ина Дилова

- Добро утро. Имам покана да получа една коледна картичка
- Добро утро. Няма да я получите. Имената по лична карта и на плика не съвпадат.
- Тя е за мен. Наричат ме Ина и подателя просто се е объркал.
- А кой е подателят?
- Blue Hello
- Какво е това?
- Не какво, а кой...
- Добре. Кой е това?
- Един жираф
- Госпожо, изобщо не е смешно. Събота е, целият свят почива, а аз работя
- Госпожо, изобщо не се шегувам.
....
След още 10 мин беше готова да викне ДАНС, защото заподозря терористичен акт, замислен срещу държавата от Ина, която се казва Велина и Blue Hello, който е жираф.
След още 5 мин охраната се търкаляше от смях по земята, жената крещеше в неподозиран фалцет, а аз си исках картичката....."

20.11.14 г.

Направих този блог заради една мадама!

Те повечето неща се правят заради жени, повечето глупости също, но така или иначе това е вече факт. Та, тази скъпа на сърцето ми дама ме помоли да си направя блог, за да пиша нещата дето си ги пиша. Трудно намирала писаниците ми по другите сайтове, сиреч иска да ме събере и да ме чете на едно място. Стори ми се приятно да направя нещо приятно за друг. А и не можах да й откажа - жена и сърце събрани в един текст, ам... трябва ли да обяснявам повече. :0)))

Моля да ме извините ако нещо си там не ви отговоря или ви отговоря без да е трябвало, или нещо ако сгафя, щото тази територия ми е нова и общо взето нищо не разБИРАм от блогове, та бъдете благосклонни към моето неведение. Я да видим ся това ще се визуализира ли или тамън обратното
.