Сънят за Нещото

Бях на някакъв пазар, нещо като Мароко, Мексико или Индия, но по-скоро някое от по-предните две. Шарено, шарено, байгън шарено. Хора ходят, пазарят се, текстилни неща, раирани, карирани, розови, лилави, сини, бели, оранжеви. Цветове, които въобще не познавам. Жълто, зелено, бенбено, храни в пакетчета, без пакетчета, плодове, джапанки и така нататък - стоки. Някой ми казва (нали, някой отвъд пазара и всичко земно) – трябва да намериш НЕЩОТО. Тръгвам аз да го търся, ама викам си - как в тая суматоха може да се намери нещо, толкова предметно, шарено, кресливо, бъбриво, еуфоризирано – абсурд. Затова съвсем логично(дори и в съня) опитвам да изляза от това място и да потърся НЕЩОТО някъде другаде. Озовах се, незнайно как, в някакво пространство, което горе-долу може да се опише като един безкраен хоризонт със светло небе (но не синьо, а нещо като крем карамел, ама който още не е готов), а повърхността върху, която стъпвам представлява много светъл пясък, в същата багра. Двете единствени разлики между горе и долу бяха текстурата на пясъка и тъмната ивица – хоризонт, която отделяше едното от другото. Походих, походих, кляках, ставах, май тичах, докосвах и се оглеждах за нещото. Не го намирах. Там нямаше НИЩО. Как, чудих се, да намеря НЕЩОТО в НИЩОТО? Започнах да се замислям къде е по-логично да се намери нещото – там където няма нищо или там където нещото може да е навсякъде и във всичко. Беше ми леко хахо, да не говорим, че беше и страхливо в нищото, затова се върнах при сергиите. Постоях малко и после се събудих.