Приятелите са като обувките

Приятелите са като обувките, мили мои. До този ала извод стигнах докато се сработваме с новите ми кецове. Така става при хората с бъдещите им приятели. Първо си харесваш обувки, после ги пробваш, ако са ти ок, ги взимаш за свои обувки. После вървиш с тях, ходиш, ходиш... С някои обувки има спойка от първия път (рядко) и си вървите с тях дълги години, че и повече дори, абе невероятен синхрон. Има един друг вид обувки, които много харесваш, обаче носейки ги усещаш, че ти ръбят тук-таме и в самия процес на носене или първоначалните ръмбеници изчезват или започват да стават едни такива солидни мазоли и плюски, които не можеш да понесеш. :0))) Та, ако не можеш да понесеш мазолите, обикновено оставаш обувките или те те оставят. Има и енти тип обувки, които харесваш, но си казваш – Тези са яки, ама не са за мен! Ако пък си харесаш обувки в онлайн пространството, то много рядко би си ги взел, защото виртуалния снимков материал може да те излъже за форма, цвят, материя, номер и дали ще пристигне навреме, общо взето може да те излъже за всичко, с лекота! М да, да, има и още един тип обувки, които забравих да спомена, а са толкова, ама толкова разпространени. Това са обувки, които изглеждат страхотни, щом ги видиш ахваш, стават твои обувки, удобни са, казваш си - Бати, к'ви яки обувки си намерих. В някакъв един момент обаче стелката се огъва, отлепват се отстрани, подметката се сцепва. С две думи - обувката не ти причинява болка, но очевидно въпреки първоначалния възторг от срещата ви тези обувки не ти се кефят и лека-полека те изоставят. В крайна сметка винаги те изоставят де, въпреки твоите напъни за подлепване и закърпване. Най-читавите обувки, според мен, са тези дето са носени, носени, направили са ти сума ти мазоли, но колкото повече ги носиш, толкова по изчезват мазолите и е толкова е по-осезаемо приятно да бъдеш с тях. Това обикновено са любимите ти обувки и остават такива, до...!