Общуването му е майката

Стоях и чаках едно необичайно превозно средство. Близо до мен един пич пренасяше някакви неща със строителната си количка, по-рано го видях да мъкне щайги, дини и не си спомням още какво. Обичам да наблюдавам (изучавам) хората и честно да си призная го направих, за да видя дали съм прав. Отидох до него и го заговорих и без това возилото щеше да дойде в и половина.
- Драсти друже, как е? :0)
- Здравей, влакчето ли чакаш?
- Влакчето да, то май спирката му е по-надолу, ама аз не знам точно къде.
- А, ей там оня червения триъгълник виждаш ли го, там му е спирката, ама къде ще се разкарваш, стой тука, ще го спрем, аз познавам шофьора.
- Ок.
- (усмихва се)
- Как е, как върви – попитах?
Започна семпло с обичайни отговори за такъв тип въпроси.
- Ами, по цял ден бачкам, какво да правя.
- Разкажи ми, как протича един твой ден?
- Станал съм в шест, стоварих зеленчуците и плодовете, сега трябва да измажа тука малко с цимент...
И от там като се почна, няма спиране. Разбрах, че е от Свиленград, бил си купил места на Смокиня, давал бунгала и каравани под наем, да ме бил завел да видя душовете, заведе ме, ей тук имало място за палатки, хубавите бунгала вече били купени за година напред, в Свиленград имало много казина, щото в Гърция ги били забранили, Бате Бойко бил инвестирал и Свиленград бил вече много хубав град, ама дошли и много турци - заради казината. – Не си бил там, ооо, непременно иди да го видиш, много хубав град стана.

Неусетно ми разказа не само за деня си, за града си, за работата си, за умората, за сполуките и несполуките, за комарите, за решението му да остане, за единственото му разпускане - ракията на свечеряване и щеше и още, и още, ако не бе дошло влакчето... Експериментът е успешен, потвърдих теорията си - хората имат неистова нужда да споделят нещата си. Но пред непознати някак по-инак звучи разказът, с по-друг ритъм се леят думите, по-изразително, по-вдъхновено. Защото едно е да разказваш на старите ти приятели старите си истории, друго е нови хора да чуят старите ти истории. Когато общуваш с нови хора хем ще можеш да си разкажеш старите истории на новите хора, хем след това ще можеш да разкажеш нова история на старите другари. Общуването му е майката!

Мда! :0)))