Беше от онези дни, в които още не си готов да кажеш чао на лятото, макар то още преди месец да ти е помахало за довиждане. Слънчев, с листопостлани алеи, притихнал парк и аз пешеходя по него. Без цел, но с посока - напред. Разглеждам ноември с неговите шумолящи явности и потайности. Не много далеч от мен баба и дядо седят на пейка обърнали гръб на слънцето и макар да го правят буквално, не е обидно спрямо него. Просто бабите и дядите така си правят, пекат си гърбовете. Встрани от тях едно, не съвсем кафяво, пони пасе есенна трева и общо взето му е все едно къде му се пада слънцето. Изведнъж дядото казва на бабата:
- Хайде да си направим принцеси!!!
В този миг за мен целият свят придоби смисъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар