Your way – make my day!

Близнаците винаги са ми били интересни. В детската градина имахме две близначки, само дето тогава не ми правеха голямо впечатление.  Хм, това обаче накланя мисълта ми да усеща (мисълта ми да усеща, ама как хубаво го словоподредих :0))), че употребената в първото изречение дума - винаги - не е най-подходящата за случая. Но както винаги се отплеснах. Говорих за близнаците, и за да заменя винагито с нещо друго ще го кажа така - те отдавна ме вълнуват. В училище също имаше две близначки, от горния клас, ама пък те не бяха от приличащите си близнаци.  Днес в тролея, обаче, се качиха двама като направени от калъп. Досущ еднакви. Без за миг да се поколебая и без да изпитам каквото и да било притеснение започнах да ги разглеждам, защото близнаците са едни от най-интересните хора за разглеждане - въобще. Бяха наистина лика-прилика. Единият, забелязах, е с кафяво яке, другият с тъмно синьо,  единият сресва косата си насам, другият натам, дънките им бяха идентични, както и обувките. Не говореха (нито помежду си, нито с някой друг). Държаха и двете си ръце в джобовете на якетата си, единият чифт ръце се топлеха в сините джобове, другият чифт в кафявите. Не знам защо застанаха с гръб един към друг, но така си и останаха. Хубаво направиха, защото това ми даде възможност да видя раниците им. Близнакът сресан насам носеше синя раница, а вчесаният натам бе нарамил черна. През цялото време се чувствах като в късометражен филм и като във всеки такъв финалът трябваше да е фойервеков някак. Е, случи се, когато и двете чанти се озоваха пред погледа ми.  И там долу, върху предните, съответно син и черен - джобове, забелязах едно малко, едва забележимо етикетче, на което пишеше – My way.

  Спирката им дойде не много късно след като това се случи, даже си беше почти веднага.  И макар ей сегичка слезли ходилата им тутакси закрачиха в един и същ - близнашки марш. Ама аз знаех, че дори да се движат в еднакъв ритъм, че и с еднакви обувки, всеки ще върви по неговия си – My way.

Your way – make my day! :0)))))))