16.01.15 г.

Не ми трябва шоколад, трябва ми водка за душата!



Неотдавна човек, прехвърлил петдесетте, беше седнал пред входната врата на една кооперация. Видимо не бе добре осигурен. Подаде ми някакви пари и подхвана разговор:

- Жираф, иди, моля ти се отсреща, и ми купи едно синьо виктори и една хулиганка (малка водка).
- Хм!
- Моля те, не мога да стана, ето ти пари иди ми земи тия две неща, аз съм композитор знаеш ли от колко много години, а я гледай до къде го докарах, едно време колко произведения пишех, сега...
- Имам едно предложение, вместо да ти зимам водка и цигари, да ти взема един шоколад да ти повдигне настроението и да ми разкажеш за едно време, м?
- Моля ти се земи ми водка и цигари. Шоколад. Не ми трябва шоколад, трябва ми водка за душата.
Понеже знаех, че следващият или по-следващият щеше да му купи тия две неща, реших аз да го сторя, рискувайки да разсърдя съвестта си. По пътя към магазина на везната се дуелираха две неща - душата или черният дроб, душата или черният дроб. Помислих си аз ако искам да пия и някой ми предложи шоколад колко нелепо ще ми звучи цялата тая работа. Та като жираф на изкуството отново допуснах душата да „победи”. До ден днешен се чудя дали взех правилното решение, обаче понякога, понякога просто искаш да се напиеш, бе батимусе, и никакви шоколади и жирафи посред бял ден не могат да те разколебаят.


После си поговорихме и беше хубаво, но някак тъжно. Май все пак успях да го убедя на следващия ден да си подкара колелото, което толкова обичал да кара.

Няма коментари:

Публикуване на коментар